The Books of the Maccabees DRV

1 Макавеи е апокрифна/второканонична книга, написана от еврейски автор след възстановяването на независимо еврейско царство, вероятно около 100 г. пр.н.е. Включен е в католическия и източноправославния канон. Протестанти, евреи и някои други го смятат за като цяло надежден исторически, но не и за част от Писанието. Действието на книгата се развива около век след завладяването на Юдея от гърците при Александър Велики, след като империята на Александър е разделена, така че Юдея е част от гръцката империя на Селевкидите. Разказва как гръцкият владетел Антиох IV Епифан се опитва да потисне практиката на основния еврейски религиозен закон, което води до еврейски бунт срещу управлението на Селевкидите. Книгата обхваща цялото въстание от 175 до 134 г. пр. н. е., подчертавайки как спасението на еврейския народ в тази криза идва от Бог чрез семейството на Мататиас, особено синовете му Юда Макавей, Йонатан Макавей и Симон Макавей, и неговите внук Йоан Хиркан. Доктрината, изразена в книгата, отразява традиционното еврейско учение, без по-късни доктрини, намерени например във 2 Макавеи.